Етнографски комплекс "Стария Добрич"

Бъчвар

Занаятът:

Бъчварството е една незаглъхнала традиция в българския бит. Бъчвата навлиза през IX век и от тогава до днес нашите майстори усъвършенстват своите умения. Професията се практикува преди всичко от мъже. Необходими са бързи и точни движения на ръцете и пръстите, издръжливост на принудителни работни пози и физически натоварвания, наблюдателност и „мерак”…

Необходим е висококачествен дървен материал от дъб, акация и черница. Технологията е следната: след като се набави необходимото количесто материал, който е под формата на трупи, той се разбичва на дъски. Нарязаните дъските се нареждат на камари, които се оставят да съхнат. След като настъпи периода, в който дъските са технологически сухи, започват да се обработват. На всяка дъска й се предава лице и размер (дължина). Правят се определени ъгли (чап) от двата края на дъската, за да може събрани една до друга, чрез дъги да оформят окръжност. Събраният бъчварски съд преминава процес на попарване, проваряване и термичен процес чрез опалване на сухо. С помоща на фреза се изготвят „вътора” по цялата обиколка на тялото отвътре и „фроша”.

Бурето или кацата се затварят с дъно, което се полага в канала (вътора). Поставя се папур между канала и дъното и между всяка дъска. Задъненият съд се изглажда външно.

Бъчварницата:

Инженер Кольо Колев е сладкодумен, лъчезарен и енергичен мъж. Той е изключително популярна фигура в града. Биографията му изобилства от перипетии и обрати, достойни за роман. Той е електроинженер, бил е дълги години радиожурналист, сега открива щастието в занаятчийството. Правейки бъчви успява да изяви разностранните си таланти – влечението към романтиката, конструктивността на инженера, желанието да бъде полезен на обществото и разбира се любопитството и стремежа да е винаги в центъра на събитията. Ясно е, че бъчварницата е притегателен център за хора с особено мнение върху всички житейски проблеми и най-вече политиката.

В бъчварницата атмосферата е омагьосваща. Като се започне от мириса на дърво и разнообразните видове бъчви с различни размери, та се стигне до картата на България със старите граници, подарена на домакина от младежите от ВМРО. Тук всяка частица излъчва особения чар на нещата, направени на ръка. Затова и хората, които идват са особняци, чешити, индивидуалисти, инженери, артисти, интелектуалци, патриотично настроени младежи. Тук можеш да си свериш часовника по глобални, местни и национални теми.

Ето защо бъчварницата се е превърнала в знаково място. Веднъж, защото се правят бъчви, които съхраняват виното, напитката, която за българите има особено значение. И втори път, защото тук гори духовно огънче. И не е случайно това, че дойдат ли високи гости от столицата или от чужбина, от общината веднага ги водят на посещение при инж. Кольо Колев и при другите занаятчии. Иначе основателят на бъчварницата е Бай Христо, чиито наследници са в София. Когато дошли да видят бащиния си имот, който сега е общинска собственост, останали очаровани, че сградата е в почти същия вид, както преди десетилетия.

Кольо Колев признава, че в началото не му е било ясно как се правят бъчви. Гледал е старите майстори и се е учел. С готовност разкрива тайните на занаята. Например най-добрата дървесина за бъчви е белият дъб, но тъй като в Добруджа няма такъв, Кольо Колев работи с акация, която пък идва от горските пояси в региона, които се изсичат, за да се използват освободените територии за земеделски площи. Акацията съхне две години и едва тогава майсторът посяга към нея. Големината на бъчвите варира от 5, 10, 20, 50, 200 до 300 и повече литра. Цялостната направа отнема поне седмица. Големите съдове се сглобяват в близко село, защото процесът е прекалено шумен.

Оказва се, че ако едно буре се стопанисва правилно, може да издържи до 50 години. А най-важното условие да се съхрани бъчвата е да се слага в нея хубаво вино. Когато свърши божествената напитка, бъчвата се измива хубаво и се оставя на проветриво, за да изсъхне. Есента се запарва, пак се слага хубаво вино и никога не се използват препарати. Киселото вино е пагубно за бъчвата, защото я „заразява” с кисели бактерии и това разваля всяко следващо вино.

Сред бъдещите планове на инженера е направата на автентична воденична мелница. Идеята му е да сътвори действащ модел и да показва на младото поколение как някога се е мелило зърно и се е добивало брашно.

Източник

 

facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail