Етнографски комплекс "Стария Добрич"

Гевреци

История:

В този комплекс се намира една малка къщурка, където се правят единствените по рода си в България гевреци. Във всеки град има гевреци, но такива като в Добрич няма никъде, твърдят и българските, и чуждестранните гости на града. Уникалното в добричките гевреци е рецептата. Никой не знае откъде е дошла и кой е първият й майстор. Знае се само, че тя е единствената запазена в България и че Добрич е единственият град, който продължава да я спазва. Уникалното в добруджанския геврек е това, че той е от варено с глюкоза тесто. Най-старият геврекчия в Добрич бил бай Митьо Гърка. Следвали го много други, все покойници вече. Рецептата и майсторлъкът се предават от поколения на поколения, но не е ясно кой е прародителят на рецептата за гевреци.  Най-старите добруджанци си спомнят, че първата геврекчийница била до днешния модерен хотелски комплекс „България“. Там гевреците на ръка въртял бай Митьо Гърка. Дали е бил наистина грък и е дошъл от южната ни съседка, дали той е измислил рецептата, никой не казва. През 1979 година се изгражда Етнографският комплекс „Старият Добрич“, чиято цел е възраждането на традициите в българските занаяти. Сред дърворезбата, бъчварството, шапкарството, везмото и т.н. място се отрежда и на геврекчийството.

Сега:

„В момента по 400-500 геврека на ден въртят четирима ситничари. Нарича се ситничар, защото всички закуски се късат на ситно.“- пояснява Господин Георгиев, специалист в занаята от 13 години. „Всичко в добруджанския геврек се прави ръчно. Участието на машината е единствено в месенето на тестото. Геврекът се прави от прости работи: брашно, вода и сол – тоест, суровината е евтина. Меси се тестото и след това идва ред на ръцете. Които трябва да са наистина майсторски и не всеки може да си направи добруджански геврек. След като тестото е готово, се реже на еднакви парчета. Разтяга се ръчно и се оформя на геврек с ръце. Точно в разтягането и връзването на  геврека е тънкостта. Геврекът не трябва да  е неравен, защото при варенето влиза вода и след печенето излиза напукан. След като геврекът е гладко оформен, се вари във вода с глюкоза. Глюкозата пък придава гладкост и гланц. После суровият геврек влиза в старинната жарова пещ и се пече 15-20 минути. “

Пред геврекчийницата винаги има дълга опашка и затова клиентите винаги получават топли гервеци. Вътре в работилницата пък майсторите нямат и минутка почивка. Цялата процедура се завърта след половин час. „Имаме си постоянни клиенти.“- казват двете усмихнати продавачки. Има и такива, които щом минат покрай геврекчийницата, купуват по цяла торба за колегите от службата.

„Аз съм от Русе и съм тук в съда като свидетел по едно дело. През лятото мои приятели бяха в „Албена“ на почивка и разгледали и Добрич. Опитали от тукашните гевреци и не спряха да ги хвалят. Сега съм си купил не само за себе си, а като си тръгвам, ще занеса една торба на целия вход“, обяснява ми пък Свилен Тодоров.

Източник

facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail