Етнографски комплекс "Стария Добрич"

Зограф

Занаятът:

Българската иконопис е един безценен дар от творците, създали основите на това изкуство още от Х-XI в. Тя се е развивала в своите исторически етапи, като бележи връх по времето на Второто българско царство (1185-1396г.), а също така и в най-тежките десетилетия на Османското робство-началото на XVIII в., когато творят тревненските зографи Папа Витан, Симеон Цонюв, Димитър Зограф, Захарий Зограф.

По тяхно време се увеличава броя на употребата на български език в иконописта. Това е своеобразен израз на възрожденският дух и национално самочувствие. За иконите от този период е характерна появата на композиции и персонажи от ежедневието на българина – стада с пастири, жени и мъже в традиционно или градско облекло, битови предмети.

Тематиката на иконописта се обогатява и с изобразяването на български светци, учители, както и на обикновени българи увековечени с достойнството и жертвоготовността си да не се отрекат от християнството, в мрачните дни на Османското робство.

Едни от най-ценните паметници на християнската иконопис са иконите „Св.Богородица Одигитрия”, „Преображение Господне”, „Св.Архангел Михаил”, „Христос Пантократор”, „Вход Господен” и др. Те са създадени в средищата на иконописното изкуство- Несебър, Созопол, с.Арбанаси, както и целият Великотърновски район със своите многобройни манастири и църкви. Най-забележителните творби на българската иконопис днес могат да се видят в Църковния исторически музей към Духовната семинария в София, а също така сред природните красоти и неповторимост на Преображенския манастир, Рилската Света обител, Арбанашките, Сливенски и Тревненски църкви.

Зографът:

Павлин Пенев е възпитаник на специалността „Реставрация“ в Националната художествена академия.

Работил е като реставратор, изографисвал е и нови църкви.

facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail