Етнографски комплекс "Стария Добрич"

Обща информация

История на град Добрич:

Още през античната епоха тук е имало живот. Северно от центъра на града и в източната му част са открити останки от римско селище (III-IV век). През VIII век тук е съществувало древнобългарско селище. Съвременният град възниква през XV век като голямо пазарно селище. Селището се основава  с име Хаджи-оглу Пазарджик (Пазаръ).

Легендата разказва, че богатият търговец на катран Хаджиоглу дълго обикалял земите на империята. Най-накрая стигнал до това място, харесал го и останал завинаги тук. Първо построил джамия, а впоследствие и чифлик, в който се заселили много нови хора. Така възникнал града. Според най-новите изследвания Добрич е основан от огузки род с името Хаджиоглу.

Прочутия османски пътешественик Евлия Челеби описва най-подробно тогавашния град от средата на 17в. Изобразява града, като оживен търговски-занаятчийски център. В него имало 3 хана, 200 дюкяна, грамаден бедестен (покрит пазар) с 2 фасади и 2 врати разположен на „царския друм“. Бедестенът е съборен през 1890-1891 поради регулирането на града. Наличието на толкова много дюкяни предполага оживена търговско-занаятчийска дейност. Евлия Челеби се спира на ястията и питиета в този град и прославя белия хляб и медова вода. Той не дава подробно описание на занаятите в града, но особено силно впечатление са му правели изработваните тук богато украсени колчани от руска кожа, инкрустирани със сърма, „каквито в населената четвърт няма“.8_0

Градът става ежеседмичен пазар, в който се струпвали хиляди хора. Други забележителности били 3-те бани. Ибрахим Ага отделя 3000 гроша за построяване на „пътни чешми, калдаръми за минаване, с които градът станал чист. Обликът на града през втората половина на 18в. – градът правел впечатление на пътниците, като „личен град“, който „върти голяма търговия“. Те видели „най-добри улици и един много добър хан“, множество минарета на джамии – каменни или дървени.

Особено привлякъл вниманието им градския часовник. Неговият звън се разнасял над целия град. Поставен върху висока кула, часовникът със своя звън отмервал времето и регулирал живота на градската чаршия. Това сведение показва, че часовниковата кула съществува най-малко от преди 200г. Градът бил населен и с арменци и много богати евреи.

Следват години на войни, които се отразяват тежко на града. Към 30-те години на 19в. се засилва притокът на българи в града от Котленско, Търновско и други балкански селища. Отново започват да оживяват занаятчийските чаршии, дюкяните на търговците, търговията със зърнени храни, кожи, вълна и други. Силно развитие в града получава коларството. В занаятчийските работилници на града се изработват прочутите добруджански каруци, развива се сарачеството. Десетки занаятчийници се специализират в производството на седла, хамути, юзди, оглавници и други.

В края на 18в. тук вече имало българско килийно училище. По време на Кримската война градът почти опустява и занаятите упадат. Половината от жителите с поминък са били свързани със занаятчийството. Най-многобройна група били арабаджиите и коларите. Важно място заемат абаджиите и терзиите. През 1872г. е отчетен голям брой придошли занаятчии, които търсят и наемат дюкяни и си устройват работилница или магазин. На развитите занаяти съответствала и чаршията му. През 1868 били построени още няколко чешми и е поправена часовниковата кула.
През 60-те, 70-те години на 18в. Хаджи-оглу Пазарджик се благоустроява и добива все повече вид на селище от градски тип. През 1859г. било построено първото училище в града. С него било поставено началото на прогимназия. През 1872 се открива класно училище.

След Освобождението занаятчийството в града запазва примитивния си характер. Добре се развиват коларството, железарството и хамутчийството – свързани с нуждите на селското стопанство. Тук се произвеждат прочутите тулчански каруци. Кожухарството е сред застъпените занаяти. Развиват се мандраджийството, мелничарството и особено шивачествотол Дървообработването също се развива. Друг занаят широко приложим в бита е бакърджийството. Тъкачеството и предачеството произвеждат продукти за нуждите на пазара. Други занаятчии са хлебари, зидери, тенекеджии, сарачи, касапи, бояджии, грънчари, чешмеджии и други.

Улицата със занаятите:

2

Създаване на ЕК „Стария Добрич“:

Строителството на комплекса започва през 1973г.

Архитект Витлием Чалъков е един от хората проектирали и изградили комплекса. „Имаше стари работилнички, дюкянчета. Там, дето сега са ханът и кръчмата, се плетяха оградни мрежи. А където са бъчварницата и нашето ателие, имаше едни малки архаични магазинчета, останали още от турско време. В тях можеше да намериш абсолютно всичко – дървени лъжици, рогозки, постни бои, чувени за качамак. Някъде срещу тези дюкянчета пък беше турското читалище, по-нагоре – шапкарницата на бай Станчо. От другата страна, където сега е ковачницата, имаше арменски магазин, джамията си остана на същото място, а където сега е адми­нистрацията на комплекса, имаше шкембеджийница „Дамарче”.“ -разказва той.

Добавя: „Взе се решение пълното наименование на този комплекс да бъде „Етнографски комплекс „Стария Добрич”, архитектурна сре­да за запазване и съхранение на стари, характерни за региона занаяти.” Повечето от проектите сме ги правили по спомени на бивши собственици.“

Повече за това можете да прочетете тук

facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail