Етнографски комплекс "Стария Добрич"

Часовникова кула

Първите сведения за часовниковата кула принадлежат на словенецът професор Руджиер Йосиф Бошкович (дубровнишки учен), който през 1762 г. пътешества по маршрута Истанбул – Айтос – Карнобат – Провадия – Нови пазар – Добрич – Хърсово – Галац и така посещава тогавашния Хаджиоглу Пазарджик. Столетие по-късно в стар османски документ се съобщава, че градският часовник е построен със средства на местното население. Градежът му е от дялани камъни, а в архитектурно отношение кулата е с формата на петоъгълник, който завършва с покрит чардак и конусовиден покрив, „подобен на минаре”. През 1872 г. Феликс Каниц – австро-унгарски археолог, етнограф и географ от еврейски произход. заварва часовниковата кула в развалини. Само няколко години по-късно обаче тя отново заработва, като заслугата този път принадлежи на шейх Ариф Хикмет бей, който дарил два дюкяна с годишен наем 35 гроша за възстановяването и поддръжката й.

След Освобождението на Добрич от османско владичество грижата за часовниковата кула поема Градският съвет. Към края на столетието кулата е приспособена за противопожарен наблюдателен пункт. Тогава в нея е изградена и стаичка за дежурния, който давал сигнал при пожар с фенер.

По време на румънското владичество 1919-1940 г. часовниковата кула отново се променя. Тогава конусовидният й покрив на камбанарията се заменя с покрив под формата на гъба.

През 1965 г. старата часовникова кула се събаря. Сегашната кула е възстановена по скици, спомени и снимков материал, който се съхранява в Исторически музей – Добрич. Тя е построена от майстор Дянко Петков от с. Кладница, Пернишко и местни майстори от с. Българево. Неин проектант е арх. Витлеем Чалъков.

Днешната часовникова кула е с височина 21 м. Часовниковият механизъм е изработен от майстора-ковач Илия Ковачев от Габрово и е направен по схемата на старите възрожденски часовници от Елена, Дряново и Трявна. Механизмът му тежи 250 кг. Задвижва се от две тежести, които представляват речни камъни с различна тежина. Часовникът се навива ръчно. Кулата има и камбана, която тежи 320 кг и е отлята в цеха за камбани към Св. Синод в София. Първият й камбанен звън прозвънява на 28 юни 1985 г.

Автор: Ивелина Романова, специалист в Регионален исторически музей – Добрич

facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail