Етнографски комплекс "Стария Добрич"

Шапкар

Георги Колев: „Колкото и високо да се издигнеш, винаги над тебе ще е шапката.”

Вече над 25 години майсторът шапкар работи в ателието си в Стария Добрич. Наследява занаята от своя баща Станчо.

„Още като ученик започнах да помагам на баща си, който, сигурно знаеш, също беше шапкар. Вече бях поотраснал, започваха да ми шарят очичките и ми трябваха малко повече парички. Сещаш се, не можех да отида да крада. Пък в главата ми непрекъснато влизаха какви ли не бръмбари, какви ли не щуротии. Чудех се какво да направя, за да изкарам парички. Мислех, мислех и накрая го измислих: Тогава в училището носехме шапки задължително. Бях наел двама мои авери за агенти, те през часа – „Моля, другарко, ще мога ли да изляза по нужда?”, разбирай, да отида в тоалетната. Двамата излязат, приберат две-три шапки от закачалките в коридора, аз през едно от междучасията скришом ги разпоря да не си ги познаят, а горките момчета идват при мен и, аман-заман, какво ще правим!? Аз им казвам, ами за утре ще имате шапки. Прибера се в къщи, използвам, че баща ми още не се е върнал от работа, вляза в шапкарницата, обърна им шапките и те стават като нови. Баща ми ги правеше за 25 лева, аз ги обръщах за 15. Взема парите и хайде в градската градина при бай Карамфил, играехме на карамбол. „- разказва бай Георги.

И пак разказва: „Една сутрин гледам старшината, фуражката му беше малко поразпрана, поизкривена. Престраших се, отивам и докладвам: „Другарю старшина, шапката Ви е малко разпрана, аз съм шапкар и мога да я оправя. Няма да я познаете!” Очаквах пак да ме грабне по плаца, ама той ме хвана за ръката и ме заведе при шивача на полка, един, бай Киро му викаха, стар пенсионер, ръцете му вече трепереха, а очилата му сигурно от сто диоптъра нагоре. Както и да е, хванах се, оправих шапката на старшината, после на един друг старшина шапката, и тъй до края не излязох от шивашката работилница.“

Източник

Непременно трябва да се отбиете при него.  Бай Георги обича да разказва. За младостта си, за професията си- оператор в БНТ, за хобито си да събира автографи от известни личности и пожелания и снимки от посетителите си от цял свят. Прилежно подвързаните и грижливо пазени тетрадки свидетелстват, че почитателите на шапките му са от 89 държави. С увлечение разказва за срещите си с Боби Чарлтън, Копола и други знаменитости.

В ателието показва една своя много ценна ножица, изкована през 1895г. Стените са покрити с ценни мисли, отличия и спомени.

Източник

facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail