Етнографски комплекс "Стария Добрич"

Шевици

Занаятът:

Везането е било едно от главните домашни занятия на жената в миналото. В основата на българската народна шевица има славянски елементи, които ясно разкриват нейната общност и близост с характерните белези във везбата на другите славянски народи, с които България е имала досег в своето историческо развитие. Но тези чужди орнаменти са пресъздадени в стила на българското и имат национално своеобразие и самобитност.

Шевицата е везана направо върху естествената структура на тъканта, и то с фино опредени, обагрени с растителни багрила вълнени конци.

Прелестта на българската шевица се дължи и на умело подредените цветни съчетания. От меките преливни тонове на бледите цветове до силните контрасти на ярките личи вещина и вкус. Тя е богата на орнаменти, много пестеливо контурирани. Най-често са стилизирани градински цветя: ружа, лале, карамфил, и по-рядко – полски и горски растения. Характерни са стилизациите на животински фигури, предимно на птици: петли, гъски, пауни, гълъби. Този свят от животински и растителни образи е почти геометритизиран, което се дължи на изискването за техническо изпълнение.

Високата художествена стойност на шевицата се дължи и на умелото техническо изпълнение. Извънредно разнообразните бодове дават възможност за едно съвършено претворение на образите. Чрез тях се подчертават някои особености, които характеризират везбената орнаментика.

Източник

Майсторът:

Майстор Стоян Маринов работи във везбарското ателие. Той е отгледан от комплекса, макар да е завършил строително инженерство. Там, още на 16 години, е направил първия си накит – колан с мъниста, и така до днес. Вади си хляба из цяла България – правейки носии, костюми, везба, модерни накити от мъниста по стародавна славянска и тракийска традиция, както и с демонстрации по други етнографски места, които казва са по-добре поддържани от добричкия комплекс. Сега наближава петдесетте.

Има ли сега народно творчество и какво представлява?
По принцип корените на народното творчество в един минал период се отрязаха и нямаше приемственост. Сега по читалищата се правят костюми, всеки втори-трети кандидатства, става член на някоя организация и почва на компютърната машина да работи всякакви бълвочи, които нямат верен колорит, композиция и форма, послание за българската традиция, да не говорим за материалите и въздействието, което предизвикват или кройката. Читалищата се напълниха с изразходени грешни пари и грозни изделия, което пак се дължи на недобрата информираност на хората, които се занимават с това – колегите налапват всякаква поръчка само да изкарат някой лев, а човек без отношение може само да изпорти работата. Няма комисия на високо равнище, която да разглежда тези неща и да каже на някого: „Човече ти си дотук, спри, защото разваляш същността на българина, той започва да гние“. Докато навремето си беше цяло изпитание да те приемат в задругата и аз се радвам, че е било така, защото художествените критерии бяха на много високо равнище и ние се научихме да работим по този начин. Това, което оставяме сега в наследство на бъдещите поколения е такова, че да може да бъде манипулирано по всякакъв начин и от Изток и от Запад, и от Север и от Юг. Обезличаването е нещо много трагично.

„Сега ако получавам поръчки, то е благодарение на обширния ми поглед върху района и съставите, с които работя. Помагам им и с песни и с начина, по който поднасят фолклора, и знаят, че ще направя нещата както трябва, както са ги правили в селището им, защото това е една изградена система на вкусове в определена общност, която е толкова съвършена.“ казва майсторът.

Той се занимава и с етнография, изработва носии от различни региони, както и осъвременени бижута с мъниста.

Източник

Изделия

facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail